Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните: 20 цитата от Адам Смит
Адам Смит е шотландски икономист и мъдрец, създател на фамозното съчинение " Богатството на народите: Изследване върху природата и аргументите на благосъстоянието на народите " (1776) – една от първите най-сериозни обосновки в поддръжка на свободната търговия, капитализма и либерализма.
Нека да си напомним някои от неговите най-вдъхновяващи изявления.
***
Великата загадка на възпитанието е да насочваш честолюбието към подобаващите дисциплини.
Всеки разсипник е зложелател на обществото, всеки спестовен човек - негов покровител.
За да научиш хората да обичат справедливостта, би трябвало да им покажеш резултатите от несправедливостта.
Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.
Празните и малодушни хора постоянно стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си избилци и пристрастености, въобразявайки си, че по този метод са посочили своето геройство.
Самообладанието в минута на яд е не по-малко високоценено и не по-малко благородно, в сравнение с самообладанието в минута на боязън.
Чувство за дълг е в действителност нашето почитание към общите правила на нравствеността.
Намирайки се в границите на една парадигма, е доста мъчно да си представим друга парадигма.
Жената, поставила си руж, коства ми се няма право да се гордее с ласкавите мнения за цвета на нейното лице: тези мнения по-скоро би трябвало да й припомнят за усещането, което би произвело естественият цвят на нейното лице и неговата противопложност с изкуствения руж. Нищо не съставлява такова явно доказателство за безволие и лековерие като тщестлавието от незаслужените похвали. Това точно назоваваме пустославие.
Тщеславието не е нещо друго, с изключение на несвоевременен опит да получим гръмка популярност, надалеч преди да сме я заслужили.
Характерът на всеки човек оказва въздействие и върху щастието на другите хора, според от това дали има свойството да им носи щета или изгода.
Единственото богатство на индивида е неговата памет. Само там е неговото благосъстояние или беднотия.
Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, в случай че неговата заработка се обезпечава и без разбирането му.
Всеки човек е богат или безпаричен според от това, в каква степен може да се употребява от предметите за нужда, улеснение и наслаждение. Но откакто към този момент се е открило разделянето на труда, човек със личния си труд може да си набави единствено незначителна част от тези предмети - доста по-голяма част той трбва да получи посредством труда на другите хора; и той ще бъде богат или безпаричен според от количеството на оня труд, с който може да се разпорежда или да купи. Затова цената на всяка една стока за индивида, който я има, само че има поради не да я употребява или персонално използва, а да я разменя за други предмети, е равна на количеството труд, което той може да купи посредством нея или да получи в свое предписание. По този метод трудът съставлява действителното мерило за разменната стойност на стоките.
Всеки субект непрекъснато се стреми да откри най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина той се управлява от персоналната си полза, а не от това, което е потребно за обществото. Но проучването на персоналната полза естествено или по-скоро по нужда го кара да избра това приложение, което е най-изгодно за обществото… Той мисли единствено за личната си облага, само че в този, както и в доста други случаи, е управителен от невидима ръка, с цел да служи на цел, която не е била част от неговите планове.
Трябва да се означи, че думата " стойност " има две разнообразни смисли: от време на време тя отбелязва полезността на някой предмет, а от време на време опцията за придобиване на други предмети, която дава притежанието на даден предмет. Първата може да се назова потребителска стойност, а втората - разменна стойност.
В това пръвобитно положение на обществото, което предшества присвяването на земя като частна благосъстоятелност и натрупването на капитал, целият артикул на труда е принадлежал на служащия. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това положение се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нарасвала дружно с нарастването на трудовите производителни сили.
Да вземе за образец … производството на карфички. Един служащ изтегля телта, различен я изправя, трети я обрязва, четвърти заостря краищата, пети оформя края за главичката,; правенето на самата главичка изисва две или три независими операции; слагането й съставлява обособена интервенция, полирането на карфичката – напълно друга; независима интервенция е даже завиването на карфичките в пакетчета.
Най-големият напредък в развиването на трудовите производителни сили и забележителна част от изкуството, умеенето и съобразителността, с които той се насочва и ползва, произтичат както наподобява в резултат на разделянето на труда.
Хората от една специалност рядко се събират дружно даже и за забавление, само че техните срещи приключват със скрит план срещу обществото или с проект да се усили разценката.
Нека да си напомним някои от неговите най-вдъхновяващи изявления.
***
Великата загадка на възпитанието е да насочваш честолюбието към подобаващите дисциплини.
Всеки разсипник е зложелател на обществото, всеки спестовен човек - негов покровител.
За да научиш хората да обичат справедливостта, би трябвало да им покажеш резултатите от несправедливостта.
Заблужденията, включващи известна истина, са най-опасните.
Празните и малодушни хора постоянно стоварват върху своите подчинени или върху тези, които не смеят да им се възпротивят, гневните си избилци и пристрастености, въобразявайки си, че по този метод са посочили своето геройство.
Самообладанието в минута на яд е не по-малко високоценено и не по-малко благородно, в сравнение с самообладанието в минута на боязън.
Чувство за дълг е в действителност нашето почитание към общите правила на нравствеността.
Намирайки се в границите на една парадигма, е доста мъчно да си представим друга парадигма.
Жената, поставила си руж, коства ми се няма право да се гордее с ласкавите мнения за цвета на нейното лице: тези мнения по-скоро би трябвало да й припомнят за усещането, което би произвело естественият цвят на нейното лице и неговата противопложност с изкуствения руж. Нищо не съставлява такова явно доказателство за безволие и лековерие като тщестлавието от незаслужените похвали. Това точно назоваваме пустославие.
Тщеславието не е нещо друго, с изключение на несвоевременен опит да получим гръмка популярност, надалеч преди да сме я заслужили.
Характерът на всеки човек оказва въздействие и върху щастието на другите хора, според от това дали има свойството да им носи щета или изгода.
Единственото богатство на индивида е неговата памет. Само там е неговото благосъстояние или беднотия.
Трудно е да заставиш човек да вникне и разбере каквото и да било, в случай че неговата заработка се обезпечава и без разбирането му.
Всеки човек е богат или безпаричен според от това, в каква степен може да се употребява от предметите за нужда, улеснение и наслаждение. Но откакто към този момент се е открило разделянето на труда, човек със личния си труд може да си набави единствено незначителна част от тези предмети - доста по-голяма част той трбва да получи посредством труда на другите хора; и той ще бъде богат или безпаричен според от количеството на оня труд, с който може да се разпорежда или да купи. Затова цената на всяка една стока за индивида, който я има, само че има поради не да я употребява или персонално използва, а да я разменя за други предмети, е равна на количеството труд, което той може да купи посредством нея или да получи в свое предписание. По този метод трудът съставлява действителното мерило за разменната стойност на стоките.
Всеки субект непрекъснато се стреми да откри най-изгодното приложение за капитала, с който може да се разпорежда. Наистина той се управлява от персоналната си полза, а не от това, което е потребно за обществото. Но проучването на персоналната полза естествено или по-скоро по нужда го кара да избра това приложение, което е най-изгодно за обществото… Той мисли единствено за личната си облага, само че в този, както и в доста други случаи, е управителен от невидима ръка, с цел да служи на цел, която не е била част от неговите планове.
Трябва да се означи, че думата " стойност " има две разнообразни смисли: от време на време тя отбелязва полезността на някой предмет, а от време на време опцията за придобиване на други предмети, която дава притежанието на даден предмет. Първата може да се назова потребителска стойност, а втората - разменна стойност.
В това пръвобитно положение на обществото, което предшества присвяването на земя като частна благосъстоятелност и натрупването на капитал, целият артикул на труда е принадлежал на служащия. Не му се е налагало да го разделя нито със земевладелеца, нито със стопанина. Ако това положение се беше съхранило, то трудовата работна заплата би нарасвала дружно с нарастването на трудовите производителни сили.
Да вземе за образец … производството на карфички. Един служащ изтегля телта, различен я изправя, трети я обрязва, четвърти заостря краищата, пети оформя края за главичката,; правенето на самата главичка изисва две или три независими операции; слагането й съставлява обособена интервенция, полирането на карфичката – напълно друга; независима интервенция е даже завиването на карфичките в пакетчета.
Най-големият напредък в развиването на трудовите производителни сили и забележителна част от изкуството, умеенето и съобразителността, с които той се насочва и ползва, произтичат както наподобява в резултат на разделянето на труда.
Хората от една специалност рядко се събират дружно даже и за забавление, само че техните срещи приключват със скрит план срещу обществото или с проект да се усили разценката.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ